Корпоративните подаръци, особено юбилейните не са най-любимата задача за арт директора и графичния дизайнер. Всъщност са сред най-досадните по две причини. Първата, многото корпоративни ограничения и често свеждане на задачата до украса около логотипа, пищна или не, няма значение. Втората е голямата амбиция и очаквания на клиента да съдадеш юбилейно издание, което красиво оформя едни десет, двайсет или повече години бизнес история. Този труд ще бъде подаряван на партньори, те ще благодарят, разопаковат, а в най-добрия случай ще го захвърлят на рафта в нечий кабинет. Там ще събират прах с други подобни докато не бъде изхвърлен.
Да отпразнуваш години усилията на група хора не е тщеславие но се превръща в такова, когато функцията на подаръка е формална и не добавя стойност за този на който му подаряваш. Колкото по-формален е подаръка, независимо от амбициозното изпълнение, толкова по-малко има смисъл за компанията защото не добавя емоционална стойност за този, който го получава.
С тези мисли разгледахме задачата за концепция за корпоративния подарък за Suico – българска семейна компания за производство, преработка и пакетиране на основни хранителни продукти – ориз, боб, леща и други зърнени култури. Тя празнува 25 годишен юбилей.
Въпросът не е как да направим нещо по-шик, а как то да произведе смисъл за двете страни, подчертавайки смисъла на бранда.
В този класически случай имаме задание да създадем печатен материал за международните търговски партньори, който разказва успехите на компанията. Крайната цел е това да се превърне в подарък.
Нашият проблем: Колкото и амбициозен да е един алманах, каталог или друг бизнес подарък, рано или късно той събира прах и неминуемо отива в кошчето, а Suico e компания, за която приносът и отношенията са ценност.
Едно от най-въздействащите послания на SUICO е личната им гордост от възстановяване на производството и отглеждане на български ориз, боб и леща, наред с развиването на кулинарните вкусове и култура чрез внос на разнообразни видове от тези култури.
Наред с живата им философията че всичко започва от едно зрънце.
Аз не вярвам в творчески хрумки, а в солидния аргументиран смисъл за бранда. В този слисъл в една тенжера трябва да се сготвят няколко съставки: смисъл, очарование и приложение. Съдът е концепцията., но няколко думи за процеса.
Смисълът е зърното и неговото многобразие.
Очарованието , което въвеждам шеговито като понятие е творческата концепция е The Art of Grain. Изкуството на зърното заслужава изкуство и каним няколко изявени фотографи и концептуалисти да създадат авторски произведения, избирайки някоя от основните за компанията култури за основа на абстрактните си инерпретации.
Приложението е в крайния продукт футляр – кутия в която са събрани седем авторски произведения на изкуството, готови за рамкиране и декорация в офисите на партньорите.
Стойността на концепцията и предназначението на приложението е,че тя не предполага просто поглеждане и захвърляне или затрупване с папки.
Концепцията и творбите бяха събрани в албум. Отпечатани са като самостоятелни произведения, които могат да се рамкират и служат за удоволствие и декорация.
Те прославят както българските артисти, така и показват отношението на компанията към малкото зърно.
Няколко думи за артдиректорския процес от който зависи концепцията. Рабоатата на артистите е тясно обвързана с този процес. Поканихме уважаваната кураторката Весела Ножарова и наш добър съмишленик да изберем седем визуални артиста да създадат произведения по темата – the art of grain. Нашето задание и оценка бе, да получим абстрактен и личен поглед към зърното през преживяване на твореца.
За дизайнера или за артиректора, че процесът не е линеен: кураторът подбира автори, обсъжда и избира с арт директора, който съзадва заданието към авторите. Всеки един такъв процес изисква отделни разговори с всеки участник, обсъждане на конкретните идеи, дискрретни напътсвия при нужда. Особеното предизвикателство е, че заданието че е кръгло, а не квадратно. Очаквахме абстрактна и лична интрепретация, а не за конкретен обект или подход. Друг детайл бе, че когато се съберат седемте произведения, тя трябва да са отчетливо разнообразни за което нямаме гаранция в началото на процеса.
Различните автори интерпретират различно, в този смисъл един от ключовете за проекта е умението на куратора да подбере автори, които използват различни един от друг изразни средства. Работата му с тях, наред с тази с артиректора също е въпрос на доверие и сработване помежду им. Творческия процес не минава без сътресения, но когато гръбнака на задачата е табилен, дори, когато в последния момент даден автор се откаже, това не застрашава краяни резултат. В нашия случай стана по-добре.
За компаниите може би било интересно, че отделна тема и нужда от управление са условията за ползване на авторски права. Както и че един такъв проект има висока стойност на въздействие, но почти винаги висока себестойност задади бутиковата концепция и изпълнение
Резултат: Този албум се превърна в пратеник на ценностите нa компанията и частично на българско визуално изкуство, достигайки до 18 държави в четири континента.