Корпоративните подаръци, особено юбилейните не са най-любимата задача за арт директора и графичния дизайнер. Всъщност са сред най-досадните по две причини. Първата, многото корпоративни ограничения и често свеждане на задачата до украса около логотипа, пищна или не, няма значение. Втората е голямата амбиция и очаквания на клиента да съдадеш юбилейно издание, което красиво оформя едни десет, двайсет или повече години бизнес история. Този труд ще бъде подаряван на партньори, те ще благодарят, разопаковат, а в най-добрия случай ще го захвърлят на рафта в нечий кабинет. Там ще събират прах с други подобни докато не бъде изхвърлен.

Да отпразнуваш години усилията на група хора не е тщеславие но се превръща в такова, когато функцията на подаръка е формална и не добавя стойност за този на който му подаряваш. Колкото по-формален е подаръка, независимо от амбициозното изпълнение, толкова по-малко има смисъл за компанията защото не добавя емоционална стойност за този, който го получава.

С тези мисли разгледахме задачата за концепция за корпоративния подарък за Suico – българска семейна компания за производство, преработка и пакетиране на основни хранителни продукти – ориз, боб, леща и други зърнени култури. Тя празнува 25 годишен юбилей.

Въпросът не е как да направим нещо по-шик, а как то да произведе смисъл за двете страни, подчертавайки смисъла на бранда.

В този класически случай имаме задание да създадем печатен материал за международните търговски партньори, който разказва успехите на компанията. Крайната цел е това да се превърне в подарък.

Нашият проблем: Колкото и амбициозен да е един алманах, каталог или друг бизнес подарък, рано или късно той събира прах и неминуемо отива в кошчето, а Suico e компания, за която приносът и отношенията са ценност.

Едно от най-въздействащите послания на SUICO е личната им гордост от възстановяване на производството и отглеждане на български ориз, боб и леща, наред с развиването на кулинарните вкусове и култура чрез внос на разнообразни видове от тези култури.

Наред с живата им философията че всичко започва от едно зрънце.

Аз не вярвам в творчески хрумки, а в солидния аргументиран смисъл за бранда. В този слисъл в една тенжера трябва да се сготвят няколко съставки: смисъл, очарование и приложение. Съдът е концепцията., но няколко думи за процеса.

Смисълът е зърното и неговото многобразие.

Очарованието , което въвеждам шеговито като понятие е творческата концепция е The Art of Grain. Изкуството на зърното заслужава изкуство и каним няколко изявени фотографи и концептуалисти да създадат авторски произведения, избирайки някоя от основните за компанията култури за основа на абстрактните си инерпретации.

Приложението е в крайния продукт футляр – кутия в която са събрани седем авторски произведения на изкуството, готови за рамкиране и декорация в офисите на партньорите.

Стойността на концепцията и предназначението на приложението е,че тя не предполага просто поглеждане и захвърляне или затрупване с папки.

Концепцията и творбите бяха събрани в албум. Отпечатани са като самостоятелни произведения, които могат да се рамкират и служат за удоволствие и декорация.

Те прославят както българските артисти, така и показват отношението на компанията към малкото зърно.

Няколко думи за артдиректорския процес от който зависи концепцията. Рабоатата на артистите е тясно обвързана с този процес. Поканихме уважаваната кураторката Весела Ножарова и наш добър съмишленик да изберем седем визуални артиста да създадат произведения по темата – the art of grain. Нашето задание и оценка бе, да получим абстрактен и личен поглед към зърното през преживяване на твореца.

За дизайнера или за артиректора, че процесът не е линеен: кураторът подбира автори, обсъжда и избира с арт директора, който съзадва заданието към авторите. Всеки един такъв процес изисква отделни разговори с всеки участник, обсъждане на конкретните идеи, дискрретни напътсвия при нужда. Особеното предизвикателство е, че заданието че е кръгло, а не квадратно. Очаквахме абстрактна и лична интрепретация, а не за конкретен обект или подход. Друг детайл бе, че когато се съберат седемте произведения, тя трябва да са отчетливо разнообразни за което нямаме гаранция в началото на процеса.

Различните автори интерпретират различно, в този смисъл един от ключовете за проекта е умението на куратора да подбере автори, които използват различни един от друг изразни средства. Работата му с тях, наред с тази с артиректора също е въпрос на доверие и сработване помежду им. Творческия процес не минава без сътресения, но когато гръбнака на задачата е табилен, дори, когато в последния момент даден автор се откаже, това не застрашава краяни резултат. В нашия случай стана по-добре.

За компаниите може би било интересно, че отделна тема и нужда от управление са условията за ползване на авторски права. Както и че един такъв проект има висока стойност на въздействие, но почти винаги висока себестойност задади бутиковата концепция и изпълнение

Резултат: Този албум се превърна в пратеник на ценностите нa компанията и частично на българско визуално изкуство, достигайки до 18 държави в четири континента.

A climbing wall is an artificially constructed wall with grips for hands and feet, usually used for indoor climbing, but sometimes located outdoors. Some are brick or wooden constructions, but on most modern walls, the material most often used is a thick multiplex board with holes drilled into it.

Recently, manufactured steel and aluminum have also been used. The wall may have places to attach belay ropes, but may also be used to practise lead climbing or bouldering. Each hole contains a specially formed t-nut to allow modular climbing holds to be screwed onto the wall. With manufactured steel or aluminum walls, an engineered industrial fastener is used to secure climbing holds. The face of the multiplex board climbing surface is covered with textured products including concrete and paint or polyurethane loaded with sand. In addition to the textured surface and hand holds, the wall may contain surface structures such as indentions (incuts) and protrusions (bulges), or take the form of an overhang, underhang or crack. Some grips are formed to mimic the conditions of outdoor rock, including some that are oversized and can have other grips bolted onto them.

Games played with curved sticks and a ball can be found in the histories of many cultures. In Egypt, 4000-year-old carvings feature teams with sticks and a projectile, hurling dates to before 1272 BC in Ireland, and there is a depiction from approximately 600 BC in Ancient Greece, where the game may have been called kerētízein or because it was played with a horn or horn-like stick. In Inner Mongolia, the Daur people have been playing beikou, a game similar to modern field hockey, for about 1,000 years.

Most evidence of hockey-like games during the Middle Ages is found in legislation concerning sports and games. The Galway Statute enacted in Ireland in 1527 banned certain types of ball games, including games using "hooked" (written "hockie", similar to "hooky") sticks. By the 19th century, the various forms and divisions of historic games began to differentiate and coalesce into the individual sports defined today. Organizations dedicated to the codification of rules and regulations began to form, and national and international bodies sprang up to manage domestic and international competition.